Международна компетентност по искове за развод

Facebooktwittergoogle_pluspinterestlinkedinmail

hand-83079_640

В системата на Европейското право функционира Регламент, който урежда въпроса за това кой съд е компетентен по бракоразводни искове и искове за родителска отговорност. Това е Регламент (ЕО) № 2201/ 2003г. на Съвета на Европа от 27. 11. 2003г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебните решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност.

Искам само да направя малка вметка по въпроса, защо са важни разпоредбите на Европейските регламенти?

Това са нормативни актове, които намират директно приложение на територията на държавите-членки и техните разпоредби са с „предимство” при разрешаването на конкретен казус от националните съдилища.

Обратно към Регламента и неговото приложно поле.

Правилата на нормативния акт, са насочени към улесняване на възможностите за предявяване на брачен иск, поради което той урежда множество компетентности, намиращи се в условията на алтернативност. Предявяването на брачен иск може да се направи пред съд на държава- членка :

а/ в която съпрузите имат обичайно местопребиваване;

б/ където последно двамата съпрузи са имали обичайно местопребиваване, като единият от тях, към момента на подаване на иска, все още е там;

в/ където само ответната страна има обичайно местопребиваване;

г/ където единият от съпрузите има обичайно местопребиваване, ако е подадена обща искова молба;

д/ където ищецът има обичайно местопребиваване, ако е живял поне една година там, преди датата на предявяване на иска. Ако обаче е гражданин на тази държава-членка, достатъчно е този период да е 6 месеца.

(Така например, българска гражданка, която има сключен брак с французин, не може на 3-я месец от прибирането си в България да предяви брачен иск пред българския съд.)

е/на която са граждани и двете страни.

Предвидена е и компетентност, която не попада под гореизброените хипотези, която може да се определи като привилегия за страната, която притежава гражданство на държава-членка, тъй като тази страна по брачен иска има право да го предяви в държавата (от ЕС), в която към този момент има обичайно местопребиваване.

Предпоставките, които трябва да са налице, за да намери приложение тази хипотеза, са следните:

– лицето, което предявява иска да е гражданин на държава-членка и да има обичайно местопребиваване в друга такава и
– ответникът да няма обичайно местопребиваване в държава членка ИЛИ да не е гражданин на ЕС.

Например, ако българка има обичайно местопребиваване в Германия може да предяви иска си там, срещу своя съпруг – сириец, който не живее в нито една държава-членка.
В същото време, ако тя се прибере в България и изтекат 6 месеца, може да се ползва от правото си, да предяви иска пред български съд.

Категорично от приложното поле на Регламента са изключени исковете относно осиновяване и издръжка, както и спорове по въпроси, касаещи имуществото на детето.

Съдът следи служебно за своята компетентност и ако установи, че такава не е налице, ще се обяви за некомпетентен и ще прекрати делото.

В контекста на статията, може би ще представлява интерес да прочетете друга моя статия, отговаряща на въпроса, дали е възможен разводът от разстояние.

Имайте предвид, че гореизложеното няма характер на юридическа консултация.

Всеки казус има своята специфика и изисква детайлно запознаване с конкретните факти и обстоятелства.

При допълнителни въпроси, не се колебайте да се свържете с мен.

За родител, който сам отглежда детето си и не получава издръжка от другия родител, съществува адекватен отговор на въпроса – дали може да потърси издръжка от държавата?

One Reply to “Международна компетентност по искове за развод”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

WordPress Anti-Spam by WP-SpamShield

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.