Facebooktwittergoogle_pluspinterestlinkedinmail

бракаЩе обърна внимание на някои въпроси по повод конкретно направени запитвания от Ваша страна. Именно от тях разбирам, че реално съществуват някои грешни представи за имуществените отношения между съпрузите, прекратяването на брака и съответно последствията от това. Ето и въпросите, които сте ми задали, използвайки формата за контакт на сайта ни или електронната поща:

1. Брачен договор може да бъде сключен само преди сключването на граждански брак? Напротив, съгласно българския Семеен кодекс, брачният договор може да бъде сключен и по време на брака, като същият ще породи действие от деня на сключването му или от друга дата, определена в него. Освен това, договорът подлежи на разваляне, изменение и прекратяване.

2. Всичко,което е придобито по време на брака,принадлежи и на двамата съпрузи?

В Семейния кодекс е посочено, че дори след сключване на брака съществува лично имущество. Тоест, независимо, че същото е било придобито по време на съществуващ брак, не е налице съпружеска имуществена общност. Така например вещните права, придобитите по време на брака по наследство и по дарение, принадлежат само на съпруга, който ги е придобил.

3. Имуществената общност се прекратява само при развод и дяловете на двамата съпрузи винаги са равни?

Да, по правило имуществената общност се прекратява с прекратяване на брака и съществува презумцията, че дяловете на двамата съпрузи са равни. НО освен това съпружеската имуществена общност може да бъде прекратена и по време на брака, ако важни причини налагат това, както и ако двамата съпрузи впоследствие изберат да уредят отношенията си с брачен договор или се насочат към режим на разделност.  Законът урежда и други хипотези,при които ще бъде прекратена имуществената общност.

Що се отнася до дяловете – според една от законово уредените хипотези,  може да бъде предявена претенция за по-голям дял при прекратяване на брака поради развод, от страна на съпруга, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца, ако това създава за него особени затруднения.

4. При прекратяване на брака, упражняването на родителските права винаги се предоставя на майката?

Да, определено в повечето случаи е така. Но за да стигне до това решение, съдът обръща внимание на това: дали майката се интересува от детето; полага ли грижи за него; осигурени ли са нормални битови условия за отглеждане на детето и др. Това, както и наличието/отсъствието на други фактори, се вземат предвид при определяне кой от двамат родители ще упражнява родителските права след развода.

5.Така или иначе сме разделени, какъв е смисълът да се развеждаме?

Ако е прекъсната всякаква връзка между двамата съпрузи и съществуването на брака е „само на хартия” е по-добре да предприемете стъпки и към официално прекратяване на брачната връзка. Защо го препоръчвам? Например, при дълга фактическа раздяла закупувате имот с лични средства. То, в този случай ще е налице презумцията за съвместен принос/която е оборима по съдебен ред/ и имотът ще бъде включен в съпружеската имуществена общност.  Намирам същото за неудачно при явна липса на съвместен принос. Както посочих, тази презумция е оборима, но само по съдебен ред.

Налице са и други негативи от фиктивно съществуващ брак, с оглед на което, прекратяването на същия навреме ще Ви спеси доста главоболия и разходи.

6. Ако лицето/В повечето случаи бащата, но не винаги!/, което дължи плащане на издръжка на дете, не работи – не може да бъде претендирано плащането на такава от него?

Напротив, независимо дали дължащият издръжка работи или не, нейният размер е определен със съдебно решение и по силата на същото, следва да я плаща редовно и в посочения размер. Срещу него може да бъде образувано изпълнително дело и вземанията да бъдат събрани не само от трудови възнаграждения.

Освен това, имайте предвид, че с нарастване на нуждите на детето, размерът на издръжката  може да бъде увеличен по съдебен ред.

7. Не мога да се разведа, тъй като брачният ми партньор не живее в България?

Един доста често задаван въпрос, който си обяснявам с факта, че вече много българи живеят извън границите на родината, докато брачните им партньори продължават да живеят в България.

Имайте предвид, че при спазване правилата на българския граждански процес, може да се стигне до бракоразводно решение, дори когато другата страна трайно отстъства от България.

За международната компетентност по искове за развод -прочетете тук.

Това е само една много кратка част от въпросите, които си задават лицата,които се намират в брачни отношения и/или искат да прекратят същите, като изложеното няма характер на юридическа консултация.

При въпроси и необходимост от съдействие, сме на разположение да Ви консултираме по конкретен казус .

А, темата определено ще има продължение в следваща статия.

Ако желаете да следите статии на различни теми в областта на българското и немското гражданско право, последвайте ни и във Фейсбук.