Отговорност на държавата и общините по чл. 1, ал. 1 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/
Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност/чл.1, ал.1/. Съгласно ал. 2 на същия член исковете се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуален кодекс/АПК/, а именно чл. 203 – 207.
Кой е компетентният съд ? Това е съдът по мястото на увреждането или по настоящия адрес/за физически лица/ или седалището/за юридически лица/ на увредения.
• Кой е ответник по иска?Юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
• В чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ са посочени предпоставките, които трябва да са налице кумулативно, за да се присъди обезщетение:
– Вреда – имуществена и/или неимуществена.
– Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината при или по повод изпълнение на административна дейност.
– Пряка и непосредствена причинна връзка с настъпилата вреда.
• Тежестта за доказване е на ищеца, който претендира дължимо обезщетение.
• Ако елементите от фактическия състав не бъдат доказани, искът ще бъде отхвърлен от съда като неоснователен.
• При предявяване на иска следва: да се посочи цена на иска; да се изложат конкретни фактически обстоятелства, на които се основава претенцията; да бъде внесена дължимата държавна такса.
• Кога се подава искът? Съгласно чл. 204, ал. 1 АПК искът може да се предяви след отмяна на административен акт по съответния ред. Изключението е в ал. 2 на същия член – когато искът се съединява заедно с оспорването на административния акт.
• В съдебната практика се приема, че при отмяна на наказателно постановление по реда на ЗАНН, искът по реда на ЗОДОВ е недопустим, тъй като наказателното постановление не представлява административен акт.
Недопустимост на иска – искът ще бъде недопустим при следните хипотези /примерно, а не изчерпателно изброени/:
1. Когато закон или указ е предвидил специален начин за обезщетение/чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ/ 2. Когато искът е предявен преди отмяна на административния акт. Отклонение от този принцип е налице в хипотезата на чл. 204, ал. 2 от АПК, когато искът се съединява заедно с оспорването на административния акт. 3. Искът е предявен срещу физическо лице
• Наследяване на правото на обезщетение
При смърт на увредения неговото право на обезщетение за имуществени вреди се наследява, а за неимуществени вреди – само, ако е било предявено пред съд от увредения.
• Обезщетението за вреди е дължимо от момента на постановяване на незаконосъобразния акт, а не от момента на влизане в сила на съдебното решение/или решението на административния орган, с който този административен акт е отменен./Решение № 8932 от 20.06.2012 г. по адм. дело № 1094/2012г. на ВАС/