Отношенията с дете след раздяла на родителите

Искам да обърна внимание на въпроса за отношенията с децата след раздялата на техните родители. Независимо, дали е бил сключен брак или детето е родено извън брачна връзка, след раздялата бившите партньори следва официално да уредят въпроса за издръжката, режима на лични контакти и местоживеенето на детето.

При добри отношения всичко може да бъде договорено между страните и внесено в съда само за одобрение на постигнатото споразумение. За съжаление, това не винаги е постижимо. Затова остава една единствена възможност – разглеждане на исковата претенция от компетентния съд. Според мен, това е желателно да бъде направено в най-кратък срок след раздялата. 

Посочвам пример от практиката, който смятам ще Ви убеди, защо смятам така: След раздяла, детето остава при майката. Родителите не уреждат горепосочените въпроси. Бащата заплаща издръжка каквато и когато прецени, като редовно общува с детето. Един ден той взима детето при себе си и … не го връща на майката. Минават месеци, подават се жалби, но в крайна сметка позицията в тази ситуация е, че родителите имат равни права /не е уреден въпросът за родителските права и не е уредено местоживеенето на детето/ и че реално няма правно основание детето да бъде предадено обратно на майката – липсва съдебно решение, което да урежда тези отношения. И все пак, детето е предадено на майката, но единствено като решение от страна на бащата, а не като съдействие при наличие на правно основание. 

Разбира се, примерите са много, но всички сочат именно на това, че уреждането на отношенията между двамата родители защитава и техните интереси. Съдебното решение установява ясно техните права и задължения, а при нарушаването им е налице годно правно основание за последващи действия, съгласно действащото законодателство.