Погасителната давност по чл. 111 от Закон за задълженията и договорите
Погасителната давност като институт на правото е период от време, след изтичането на който кредиторът губи правото да иска принудително осъществяване на вземането си спрямо длъжника, т.е. не се погасява самото право, и ако длъжникът плати след изтичането на този срок, платеното няма да бъде недължимо платено.
Съгласно чл. 110 от Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/ общата погасителна давност е 5 години, като тя започва да тече от деня, в който задължението е станало изискуемо. Освен общата погасителна давност, в чл. 111 ЗЗД законодателят е уредил за определена категория вземания и по-кратка 3-годишна давност. Тя е приложима за:
1. Вземания за възнаграждения за труд, за които не е предвидена друга давност;
2. Вземания за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор;
3. Вземания за наем, лихви и за други периодични плащания.
В решение № 74/19.07.2012 г. на ВКС по гр. дело № 1495/2010 г. е прието, че вземанията за адвокатско възнаграждение не са вземания по трудово правоотношение, тъй като основната характеристика на адвокатската дейност определя отношенията между адвокат и клиент като такива по договор за поръчка, поради което вземанията за адвокатско възнаграждение се погасяват с общата петгодишна давност.
Отново като отграничение от вземане по трудово правоотношение, в решение № 216 от 09.09.2010 г. на ВКС по т. дело № 693/2008 г., II т.о, ГК се посочва, че вземането, произтичащо от възнаграждение по договор за мандат, съчетан с учредена за довереника прокура, се погасява с изтичане на общия петгодишен срок от възникването му, съгласно законовото правило на чл. 110 ЗЗД , във вр. с чл. 114 ЗЗД.
В решение № 69 от 08.06.2011 г. на ВКС по т. дело № 685/2010 г., I т.о., ТК се посочва, че вземанията за лихви, при упражнено право на 3-ти лица срещу застрахователя по гражданска отговорност на деликвента, се погасяват с кратката тригодишна давност, съгласно чл. 111 б „в” ЗЗД, считано от деня на настъпването на пътнотранспортното произшествие, от която дата е изискувмо вземането за непозволено увреждане.
Друго решение засягащо вземането за лихви е решение № 24 от 17.02.2009 г. на ВКС по т. д. № 574/2008 г., в което се посочва, че това вземане възниква от момента на изискуемост на главното вземане и се погасява с погасяване на главното вземане – чл. 119 ЗЗД, като когато искът е предявен след като са изтекли три години от възникване на вземането за лихви, не се погасяват всички лихви, а само тези, които са били дължими преди тригодишния срок от предявяване на иска.
В практиката на българските съдилища е съществувало противоречиво тълкувание на пониятието „периодични плащания”, което е разрешено с постановяването на Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК, според което по смисъла на чл. 111, б. „в“ от Закона за задълженията и договорите периодичното плащане се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
Понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б „в” ЗЗД са всички онези плащания, нямащи еднократен характер и неизчерпващи се с едно единствено предаване на пари или заместими вещи, а задължението е за трайни изпълнения, при което длъжникът престира повече от един път в продължение на определен срок и това му задължение е за повтарящо се изпълнение. Тези множество престации имат единен правопораждащ факт и падежът им настъпва периодично, като не е необходимо периодите да са равни, а плащанията – еднакви, доколкото еднаквостта или различието в размера на задължението за плащане нямат отношение към характеристиката му на периодично, а единствено е необходимо той да е предварително определен или определяем. Затова и изискуемостта, забавата и давността за всяка престация, явяваща се самостоятелно задължение от единен правопораждащ факт, настъпва поотделно.
Вземанията на топлофикационните, електроснабдителните и водоснабдителните дружества са периодични плащания по смисъла чл. 111, б „в” ЗЗД , поради което по отношение на тях се прилага кратката тригодишна давност / решение № 134 от 1.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 135/2011 г., II т. о., ТК/.